Паметникът изрисуван от професионален художник над 35 г.

Незнайният автор, изрисувал Паметника на Съветската армия, е художник, вероятно на възраст над 35 г. Той не е бил сам. Такъв профил се очерта в разследване сред общността на майсторите на графити.

Съветските воини са преобразени с боя, а не със спрейове, които са основното “оръдие” на графитистите. Концепцията да се превърне соцпаметникът в сбирщина от пъстри американски супергерои е замислена от по-зрял човек - на възраст, достатъчно голяма, за да е израсъл с герои от близкото минало като Супермен и Капитан Америка. “24 часа” кани автора да се разкрие, обещаваме да го защитим, защото смятаме, че провокацията е изкуство, въпреки уважението ни към войнишкия паметник.

Hе графитист е изрисувал Паметника на Съветската армия. В това са категорични и графити майстори, и художници. Анонимният зограф беше наречен от западния печат българският Банкси (най-известния художник на графити в света).

Против кодекса на графитистите е да се омаскаряват паметници, обяснява Савич, известна още като Графити учителката. Миналата година Савич държеше магазинче със спрейове за графити. Тя беше човекът, на когото се доверяваха софийските хлапета, решили да проходят в изкуството на стрийтарта. Графити учителката задължително инструктираше бъдещите художници на графити. Защото в техния свят се спазват строги правила.

“Не се рисува върху обществени сгради и частни домове, върху паметници или сгради с културна стойност. Не се рисува върху други графити.” Това са само някои указания от правилника им.

Друг довод срещу твърдението, че паметникът е бил изографисан от графитист, е, че не е оставил подпис. Ако “майсторът” беше от графити обществото, той щеше да остави свой знак или “таг”. Таг е името, което художникът на графити си е измислил. Той непрекъснато работи върху него и го усъвършенства, докато го превърне в триизмерна почти неразчитаема плетеница от букви.

Надписът, който авторът е оставил, не е в стила на графитист, каза още Савич. Буквите са небрежно издраскани, а човек, който се занимава с графити, би ги изписал красиво.

Съветската армия е преобразена не със спрейове, а с бои - това е четвъртият знак, че в нощта на 17 срещу 18 юни е действал професионален художник, а не хлапе. Зам.-ректорът на художествената академия Свилен Стефанов също смята, че стрийтартист не би участвал в тази акция. “Наистина те си имат свои правила и ги спазват. Но това не значи, че друг човек, извън техните среди няма да го направи.” За Стефанов историята около боядисания паметник е много шум за нищо. “Младите трябва да се оставят да го боядисват, да се изчисти след това. Но не беше нужно да се ангажират посолства и държавници с този въпрос. Това е една нормално функционираща градска среда.”

Според известния русенски художник Иван Иванов-Йоаний акцията супергерои е добре организирана и вероятно е извършена от няколко души. Тя не е била дело на млад творец, тъй като “образите не са в стилистиката на най-младото поколение”. Супермен и Капитан Америка са вече герои от близкото минало, като символи те са значими за хората над 30 г., смята той.

“Не кросвай тага на друг майстор, дори ако си той”

Тагър. Позор за графити обществото. Това е драскач, който изписва с флумастери или спрей от железарията своето артистично име.

Той (toy) е начинаещ в изкуството, на когото му предстои да изпръска много флакони, преди да стане graffiti writer.

Майстор на графити е това, което се стреми да стане всеки млад или не толкова млад човек, който отскоро е хванал за първи път спрей в ръка. Най-високата степен. С изключение на още една.

Господ бог на графитите. Това е британският художник Банкси, чийто размах, талант, артистичност, социална ангажираност и чувство за хумор го правят недостижим. Неговите графити се продават като произведения на изкуството - някои за стотици хиляди евро.

Кросване е термин, който означава чисто и просто да рисуваш върху графитите на друг художник. Това е много лоша проява, издава липса на уважение и неспазване на кодекса на графити майстора.

Обикновено под графити се разбира образи или букви, надраскани, напръскани със спрей или нарисувани върху сграда, стена или друго имущество. Те могат да се появят под различни форми - от плетеница от букви и единични думи до изящни рисунки. Понякога графитите носят социални и политически послания.

Графитите са съществували по времето на Древна Гърция и Римската империя. При съвременните графити най-често използваните материали са спрей и маркер. В повечето държави на тях се гледа като на акт на вандализъм и се наказват съответно от закона.

Има хора, които намират,че графитите са форма на изкуство, която заслужава да бъде окачена в музеите. Културата на графити се е развила в попкултурно явление и се свързва с хип-хоп музиката. Графитите могат да бъдат използвани като сигнал за запазена територия на бандите или скрит сигнал за представителите на подземния свят. (24часа)

Графитите му отдавна струват повече, отколкото къщите, върху които ги рисува. Заедно с мебелите в тях и колите отпред. Най-известният стрийтарт художник продължава да е анонимен. Нарича се Банкси. Шест букви и много мистерия. Появява се нощем, но не за да краде, а за да добави. Както направи преди години в Бритиш мюзиъм. Там той успя незабелязано да внесе парче стена, върху което е изрисувал прачовек, пробождащ с копие бивол, а до него мъж, бутащ пълна пазарна количка. Творбата вися осем дни в музея, преди да я забележи управата. Изумлението им бе голямо, но професионализмът - също. Стената остава част от постоянната експозиция на музея.

Теорията на Банкси, ако въобще има такава, е заела много от антикапиталистическата реторика на съвременното изкуство. "Неколкостотин души решават какво е изкуство. Когато отиваш в музей, ти си просто турист, който се възхищава на трофеите на неколцина милионери", казва художникът, който междувременно сам е поне милионер. Но със сигурност е искрен. Той не се оставя да бъде "заловен" - нито от властите, нито от публиката, а най-вече от пазара. Банкси манипулира света, без да се оставя сам да бъде манипулиран.

В творбите му няма злост, а много хумор. И винаги - политическа позиция. Той обикаля по света и това се вижда навсякъде. На стената в Газа, изградена от израелците, той оставя отпечатъка си - момиченце, което се издига над нея с помощта на балони. В Дисниленд в САЩ пък край влакчето на ужасите внезапно се появява надуваема кукла, облечена в оранжевите дрехи на затворник от Гуантанамо, прикован с белезници към релсите. Туристите го виждат за секунди, докато минават покрай него и остават объркани - Гуантанамо е атракция. В Лувъра до Мона Лиза внезапно се появява друга Джоконда, която вместо лице има жълто смайли.

Най-много от творбите му се намират в Лондон. Една от прочутите му акции, разсмели дори природозащитниците, е нощното влизане с взлом при пингвините в зоопарка. На другия ден посетителите са смаяни от транспаранта в басейна на пингвините, на който пише: "Извинявайте, ама ни писна да ядем риба!"

Но кой е все пак Банкси? За него се знае само, че е роден в Бристъл през 1974 г. Единственото интервю, което е давал някога, е на журналиста от "Гардиън" Саймън Хатъстоун. След това обаче потъва в неизвестност. Говорителят му казва: "Банкси иска да остане анонимен, в противен случай няма да може да твори!"

"Той е анонимен и известен, той показва как се прави това изкуство", казва за него Брад Пит, който заедно със съпругата си Анджелина Джоли събира творбите на Банкси и е готов да плаща за тях шестцифрени суми. Работите му са толкова ценни, че стават обект и на кражби. Нищо че са на стените. През 2007 година така посред нощ изчезна най-прочутият плъх в Лондон. Нарисуван как играе с топка до знак, забраняващ игрите с топки на една от стените в града. Жителите на улицата осъмнали с дупка в зида, от която през нощта някой с флекс отрязал мишката. Това със сигурност е първата кражба на графити в света. Дни по-късно в ebay се появява обява за продажба на плъх, играещ с топка, нарисуван с графит. Цената е 30 000 лири. Гражданите в Лондон масово пишат протестни писма до интернет портала, който прекратява акцията. Плъхът обаче така и не се появява.

Но Банкси продължава да рисува. И да е анонимен. От анонимността си той също е направил изкуство. И дори цяла философия. Негови са думите, изречени много преди google, facebook и айфоните: "В бъдеще всеки човек ще има правото да остане поне за 15 минути анонимен!"

Паметникът на Съветската армия, префасониран в сбирщина комиксови герои, се нарежда по средата между изкуството на Банкси и това на Давид Черни. Напомня на Банкси с комиксовата гротеска, а до Черни се докосва заради цветната ирония срещу един съветски символ на “военна мощ”.

Дълги и мрачни десетилетия на площад "Кински" в Прага стои съветският танк ИС2. Един от многото паметници на съветската "военна мощ" из соцблока след Втората световна. Според социзточници това бил първият съветски танк, влязъл в Прага на заветния 9 май 1945 г. И в “благодарност към освободителите” поставили стоманения колос на площада.

Докато една сутрин през 1991 г. Прага се събужда, за да види, че мрачният символ е увенчан с голям среден пръст отгоре и целият е боядисан в розово. Цветът на Барби и на гейовете - нежен, чак сладникав. И това върху "мощната машина на СССР"! На "инсталацията" има надпис "Давид Черни и шокиращите". Автор е 23-годишният студент Давид Черни - човекът, който впоследствие представи България като турски клозет.

Чугунените глави от армията и симпатизантите на соца са възмутени. Танкът веднага е пребоядисан в оригиналния му зелен цвят (някакви асоциации с наскоро почистен паметник у нас?). Но 15 депутати от парламента решават, че това е израз на новородена свобода и пребоядисват наново танка в розово (тук няма никакви асоциации с наши депутати). За да има мир, през лятото на 1991 г. розовият танк отива във военен музей.

И сега, 20 години след като и последният съветски воин е казал “до свидания” на чехите, танкът излезе от музея и се намърда върху понтон в река Вълтава насред Прага. В пълен блясък - розов и със среден пръст отгоре. Това стана преди дни по повод Седмицата на Свободата, която бележи оттеглянето на съветските войски от Прага.

А дали руското външно министерство ще възрази на този “хулигански акт”, както възразиха срещу нашия изрисуван паметник? Ще видим.

Преди година и един месец една драматична случка преобърна графити обществото у нас. Това е смъртта на 13-годишния Арон Ишлимов. Момчето, което се подписваше в графитите си като Zipрer, загина в ранните часове на 2 май м.г. Рони излязъл с приятели да рисува графити посреднощ. Той полетял от моста, разделящ бул. „Цар Борис III” и „Акад. Иван Евстатиев Гешов”. След като прелетял 6 м на шосето долу и бил премазан от бял микробус.

След инцидента Савич - Графити учителката, затваря магазинчето за спрейове за графити. Много от децата, които рисуват графити, са се отказали от страстта си. Приятелите на Рони и цялата графити общност рисуват в негова памет. Станали са много по-внимателни. Столична община задели места, където официално могат да рисуват. Подлезът на кръстовището на бул. "Гоце Делчев" и "Сребърна" беше предложен като място лично от главния архитект Петър Диков.

Близките на загиналото дете все още търсят отговор на загадката на белия бус,за който до днес не се знае нищо. (24часа)

В Германия, Швейцария и Австрия има строги закони срещу драскането с графити по стени на еднофамилни къщи, паметници, надгробни камъни или стари сгради. Факт е обаче, че художниците сами спазват определен етичен кодекс.

Не рушим, а творим, е основното им кредо. В райтинг сцената графитите служат за изразяване на позиция. Колкото по-трудно се достига един обект за рисуване, толкова по-голямо уважение печели авторът му. Колата на патрулката, цял влак или охраняван паметник са черешката на сладоледа в работата им. Разбира се, тя се цени не само по трудността, а и по качеството. Колко добро е изображението и колко чисто е поставено, са важни критерии. Но извън групата на уличните художници има и много вандали, които просто драскат.

Доскоро най-големият графит в света бе Берлинската стена. От западната част на града художници я бяха изрисували по цялото й протежение. След падането на стената част от нея бе монтирана в East side gallery, която под открито небе показва историята на Източен Берлин. Най-прочутата рисунка на нея е целувката уста в уста между Хонекер и Брежнев.

Отстраняването на неразрешени графити от стени и обществения транспорт в Германия струва на хазната 500 млн. евро годишно. През 2007 г. германските железници са направили 22 хиляди обвинения срещу неизвестен извършител заради надраскани и нарисувани влакове.

Заловените могат да бъдат осъдени да отстранят графитите и да заплатят щетите. Предвижда се или глоба, или затвор до 2 г. Въпреки това рядко се стига до съд, защото властите са склонни на извънсъдебни споразумения. Обикновено посредничат организации, които правят конкурси за графити на определени места.

В Италия всяка община прилага собствени мерки за борба с графитите и за наказване на авторите им. Вандалите в Рим, както властите наричат онези, които повреждат, драскат, замърсяват паметници на културата, църкви, фонтани и дори парапетите им, рискуват от януари т.г. 500 евро глоба. До миналата година тя беше 160 евро.

Италианци и чужди туристи на територията на Рим са заплашени от 300 евро глоба, ако драскат или рисуват по стените на обществени или частни сгради, по уличната маркировка и знаци. Глобата ви е сигурна и ако си позволите да драскате или да повреждате пейки, кофи за боклук, огради или витрини на магазини.

В този случай нарушителите не само ще трябва да се бръкнат за глобата, ами ще бъдат принудени и сами да се погрижат за почистването на замърсеното или надрасканото до 15 дни. Ако сте турист, чийто полет е скоро, просто ще платите на общината и за разноските по почистването.

Търговците, продаващи бутилки със спрей за рисуване на малолетни, рискуват солена глоба от 1000 евро.

В Милано още от 2007 г. бяха въведени драконовски мерки срещу графитите. Тогава специален отряд общински полицаи се “разправи” с над 50 автори.

През 2009 г. пък бяха взети близо 100 глоби от 500 евро за графити. Кметството се изправи като ищец в множество наказателни процеси срещу автори на графити. В специална база данни властите събират имената на най-известните "художници", за да помогнат за залавянето им.

Във Флоренция глобите засега са малко, общината се е концентрирала в скоростното почистване на паметниците или стените след надраскването им. Санкции има и в Палермо, където графити много често се появяват по паметници. В Генуа всяка година кметството харчи по 90 000 евро за почистването на графитите.

В Куба драскането на графити е издигнато в ранг едва ли не на държавна политика.

През последните години властите на карибския остров редовно организират улични фестивали на изкуството, в които художниците могат да изпробват уменията си. Една част от графитите просто изобразяват красотите на Куба - старите колониални градове, прекрасните плажове и т.н.

Не са рядкост обаче и революционните графити. Повечето от тях са в прослава на братята Фидел и Раул Кастро, на Че Гевара и на революцията от 1959 г. В Хавана редовно се появяват стенни надписи от рода на “Ще умрем за революцията” или “Команданте, само дай заповед”.

Графити се рисуват съвсем законно и в други страни от Латинска Америка.

В Съединените щати обаче тази дейност е строго забранена и носи солени глоби. (24часа)